Защо излизането навън е толкова важно за децата?

В ежедневието на малкото дете излизането навън има много по-голямо значение, отколкото понякога му отдаваме. Когато децата прекарват по 8-12 часа дневно в детската градина или яслата и редовно остават вътре, те не пропускат просто “малко въздух”. Те губят важна част от средата, от която тялото, нервната система и сетивата им имат нужда, за да се развиват добре. Те губят важна част от средата, от която тялото, нервната система и сетивата им имат нужда, за да се развиват добре.

Излизането навън не е награда за добро поведение. Не е запълване на свободното време. И не е екстра, която може да отпадне всеки път, когато времето не е идеално. За малките деца престоят на открито е част от нормалния дневен ритъм.

Какво ще прочетете в тази статия

• Защо децата имат нужда от движение?
• Защо навън децата се движат повече?
• Как дневната светлина влияе на развитието?
• Разболяват ли се децата от студения въздух?
• Какво дава външната среда, което стаята не може?
• Как излизането навън влияе на обедния сън?
• Какво казват наредбите за детските градини и яслите?
• Кой е правилният въпрос за излизането навън?
• Какво могат да питат родителите?

Децата имат нужда от движение

Малките деца не са създадени да прекарват по-голямата част от деня си седнали или ограничени в малко пространство. Те имат нужда да тичат, да скачат, да се катерят, да балансират, да ускоряват, да спират, да падат, да стават и да пробват тялото си по различни начини.

Навън това се случва много по-естествено. Дворът, площадката, тревата, неравният терен, стълбите, катерушките и по-голямото пространство дават възможности, които една стая трудно може да замени.

Чрез това движение детето развива сила, координация, баланс, ориентация в пространството и увереност в собственото си тяло. Това не са второстепенни умения. Те са част от основата, върху която по-късно стъпват концентрацията, самостоятелността и готовността за училище.

Навън децата се движат повече

Изследванията показват, че когато децата прекарват време навън, те обикновено се движат повече и по-интензивно. Причината е проста: откритото пространство кани към движение.

В стаята детето може да играе, да строи, да рисува и да участва в занимания, но не може истински да използва цялото си тяло по същия начин. Не може свободно да тича, да сменя посока, да се катери, да прескача, да бута, да дърпа, да се върти и да усеща границите на силата си.

А точно тези движения са важни в ранното детство. Те не са просто “разтоварване”. Те са развитие.

Дневната светлина има значение

Престоят навън не е важен само заради движението. Дневната светлина също има роля за здравето на децата.

Повече време на открито се свързва с по-нисък риск от развитие на късогледство при децата. Това не означава, че дворът е “лечение” за зрението, но означава, че редовното излизане навън е един от факторите, които могат да подкрепят здравословното развитие на очите.

Когато едно дете системно прекарва почти целия си буден ден между четири стени, ограничаваме не само движението му. Ограничаваме и контакта му с естествена светлина, пространство и различни зрителни разстояния – неща, които екраните и занималнята не могат да заменят.

Студеният въздух не е причината децата да боледуват

Един от най-честите аргументи срещу излизането навън е: “Не ги извеждаме, за да не се разболеят.” На пръв поглед звучи логично, особено през есента и зимата. Но студеният въздух сам по себе си не създава вирусна инфекция. Настинките и много от сезонните респираторни заболявания се причиняват от вируси.

Това не означава, че студът, облеклото и условията нямат значение. Децата трябва да бъдат облечени подходящо за сезона и не бива да се извеждат при опасни метеорологични условия. Но хладно време, облаци или фактът, че вече не е лято, сами по себе си не превръщат двора в опасно място.

Всъщност, когато много деца прекарват часове наред в едно затворено помещение, респираторните вируси имат по-добри условия за разпространение, особено ако въздухът не се обновява достатъчно. Затова “вътре” не винаги е по-здравословната алтернатива.

Навън детето получава среда, която стаята не може да възпроизведе

Откритата среда е богата по начин, който трудно може да бъде създаден вътре. Навън има различни повърхности, светлина, сенки, вятър, температура, звук, разстояния, миризми, сезонни промени и живи наблюдения.

Детето вижда как листата падат, как локвата се променя, как пясъкът се рони, как тревата е мокра сутрин, как сянката се мести. Това са малки неща за възрастния, но за детето са реални уроци за света.

Навън играта също е различна. Тя често е по-свободна, по-физическа, по-социална и по-изобретателна. Една пръчка може да бъде инструмент, мост, магическа пръчка или част от строеж. Един камък може да стане съкровище, граница, тежест или начало на разговор.

Качествената умора помага на съня

Много родители и учители познават ситуацията: детето е прекарало цялата сутрин вътре, било е “изморено”, но когато дойде време за обеден сън, не може да заспи. Причината е, че не всяка умора е еднаква.

Има умора от шум, напрежение, много инструкции и престой в затворено пространство. И има качествена умора – тази, която идва след движение, чист въздух, игра, тичане, катерене, смях и реално използване на тялото.

Когато детето е имало достатъчно активна игра навън преди обяд, тялото му по-естествено преминава към почивка. Движението, дневната светлина и ритъмът на деня подпомагат регулацията на съня. Това не означава, че всяко дете автоматично ще заспи, но за много деца редовното излизане навън може да направи обедния сън по-лесен и по-спокоен.

Особено при деца, които трудно заспиват на обяд, липсата на достатъчно движение сутрин може да бъде част от проблема. Детето може да е психически превъзбудено, но физически недоизразходвано. А това е трудна комбинация за заспиване.

Какво казват наредбите за детските градини и яслите?

В България излизането навън в детските градини и яслите не е оставено само на добра воля. То присъства изрично в нормативната уредба – както в здравните изисквания на Министерството на здравеопазването, така и в образователната организация, определена от Министерството на образованието и науката.

За детските градини основният здравен текст е в Наредба № 3 от 5 февруари 2007 г. на Министерството на здравеопазването за здравните изисквания към детските градини. В чл. 26, ал. 2 е записано, че децата прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия – дъжд, силен снеговалеж, силен вятър, екстремни температури или друга метеорологична обстановка, която застрашава здравето и живота им – и/или при влошено качество на атмосферния въздух.

За детските ясли изискването е в Наредба № 26 от 18 ноември 2008 г. на Министерството на здравеопазването, която урежда дейността на детските ясли. В чл. 16, ал. 4 е записано същото правило: децата прекарват на открито минимум по два часа на ден, освен при лоши метеорологични условия и/или влошено качество на атмосферния въздух.

Тези конкретни здравни текстове за минимум два часа дневно на открито са въведени с промени, обнародвани в Държавен вестник, бр. 53 от 8 юли 2022 г., в сила от 16 юли 2022 г.

Отделно Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. на Министерството на образованието и науката за предучилищното образование казва, че при целодневна организация детската градина и училището осигуряват игри на открито поне два астрономически часа дневно, а при полудневна организация – поне един астрономически час дневно, винаги когато климатичните условия позволяват това.

С други думи, за детските градини има както здравно изискване на МЗ за минимум два часа на открито, така и образователно изискване на МОН за игри на открито. За яслите също има изрично здравно изискване на МЗ за минимум два часа дневно на открито. Изключенията са свързани с реално неблагоприятни или рискови условия, а не просто с това, че времето е облачно, хладно или не е лято.

Въпросът не е “какво толкова ще им стане?”

Когато говорим за излизане навън, често разговорът се измества към това дали децата ще “оцелеят” без него за ден-два. Но това не е правилният въпрос.

По-важно е да попитаме: защо деца, които прекарват почти целия си буден ден в детската градина, системно да бъдат лишавани от нещо толкова важно за развитието им?

Детето има нужда от движение, светлина, пространство, въздух, природа и различен тип игра. Това не са капризи. Това са условия, които подкрепят физическото, емоционалното, социалното и сетивното развитие.

Какво могат да питат родителите?

Ако родителите искат да разберат дали излизането навън е реална част от режима, могат спокойно да попитат:

• Колко време децата прекарват навън всеки ден?
• При какви метеорологични условия не се извеждат?
• Има ли сутрешно излизане преди обедния сън?
• Как се организира играта навън през есента и зимата?
• Какви дрехи е добре да има детето в градината?
• Как се осигурява движение за децата, които имат нужда от повече физическа активност?
• Как се процедира, ако дворът е мокър, но времето иначе позволява излизане?

Тези въпроси не са нападка към учителите. Те са част от нормалния разговор за дневния режим на детето.

Излизането навън е част от грижата за детето

Излизането навън не е просто “разходка”. То е движение, светлина, въздух, социална игра, сетивен опит, емоционално разтоварване и подготовка за по-спокоен сън.

Децата нямат нужда от идеално време, за да излязат. Те имат нужда от разумна преценка, подходящи дрехи и възрастни, които разбират, че дворът не е допълнение към деня, а важна част от него.

Когато едно дете прекарва дълги часове в детската градина, времето навън не трябва да бъде първото, което отпада. То е част от нормалния дневен режим и от грижата за здравословното развитие на детето.