Отзив

Дъщеря ми посещаваше яслата около 2 месеца преди да я отпишем. Един от първите лоши сигнали за мен беше, когато разбрах, че я хранят с пуснато детско на телефон пред нея (1г 3м), защото нямало друг начин. След няколко молби и разговора по темата, промяна нямаше. В стаята за игра има и малък екран закачен на стената, на който се пуска неизвестно за мен съдържание (но това го научих в последствие, тъй като стаите не ни бяха показани). Като изключим личните ми предпочитания по темата, това е забранено със заповед на министерството на здравеопазването, регулираща дейността на детските ясли. Адаптацията беше бавна и мъчителна, с много плач и викове, които чувахме през затворената врата (към всички деца от групата). Преломният момент настъпи, когато един ден ми съобщиха, че е била много тиха и спокойна, не е плакала и всичко е било наред, така че я смятат за адаптирана. В момента, в който я взех на ръце след тези успокоителни думи, усетих парене от цялото ѝ тяло, а вкъщи термометърът отчете 40 (не, няма грешка). Това беше и последният ѝ ден там. Не мога да доверя детето си на хора, които забелязват разликата в поведението, но не и затварящите се очи, залитането, блуждаещият поглед, или парещата кожа на дете с 40 градуса температура. Относно излизането навън - децата играят лего, седнали на килим на двора, само при температури над 20 градуса.  Ние така и не ги дочакахме.