ДЯ 1 "Щастливо детство"

Много съм доволна от яслата. Персоналът е изключително емпатичен и внимателен. Съдействат активно при адаптацията на децата. Оставям детето си спокойна и с доверие

Прекрасна ясла с много грижовен персонал, децата се забавляват всеки ден с песни и танци и ходят с желание. Въпреки че дворът е малък, групите на третия и четвъртия етаж имат широки тераси, където децата играят на въздух.

Директорката е отзивчива и приятна дама, но за съжаление въпреки множеството добри отзиви за яслата и групата като цяло, отписахме детето си няколко седмици след началото. Детето ни изключително много промени поведението си и беше буквално травмирано от отношението на част от персонала. Менюто изглеждаше на добро ниво, някои групи имат големи тераси. Базата изглежда чиста. На двора се излиза само в топлите месеци и то само една част от групите, другите са на терасите. Тоест забравете за игри на чист въздух през голяма част от месеците. Казаха, че нямат екрани, но разбрах, че е даван телефон на дъщеря ми, за да я успокоят. Самата възпитателка ми го призна и я помолих повече да не го прави. Общо взето дъщеря ни беше адаптирана в частно заведение преди да постъпи в яслата, влезе с усмивка и доверие, но за няколко седмици я травмираха жестоко. С месеци се борихме със стреса, който и се създаде: събуждаше се с плач да не я водим там, сутрин се хващаше за вратата и пищеше, че не иска да излиза, за да не я водим там. Преместихме я в частно детско заведение и се успокои за няколко дни. Следето поведението на децата си, то говори винаги за нередностите. Майки се оплакваха, че в някои от групите няма обратна връзка от учителките за децата и не им се занимава да изпращат снимки или клипчета. В една от групите изпращат често снимки и клипчета във вайбър, което е успокоително за родителите. Но не е практика във всички групи.

Дъщеря ми посещаваше яслата около 2 месеца преди да я отпишем. Един от първите лоши сигнали за мен беше, когато разбрах, че я хранят с пуснато детско на телефон пред нея (1г 3м), защото нямало друг начин. След няколко молби и разговора по темата, промяна нямаше. В стаята за игра има и малък екран закачен на стената, на който се пуска неизвестно за мен съдържание (но това го научих в последствие, тъй като стаите не ни бяха показани). Като изключим личните ми предпочитания по темата, това е забранено със заповед на министерството на здравеопазването, регулираща дейността на детските ясли. Адаптацията беше бавна и мъчителна, с много плач и викове, които чувахме през затворената врата (към всички деца от групата). Преломният момент настъпи, когато един ден ми съобщиха, че е била много тиха и спокойна, не е плакала и всичко е било наред, така че я смятат за адаптирана. В момента, в който я взех на ръце след тези успокоителни думи, усетих парене от цялото ѝ тяло, а вкъщи термометърът отчете 40 (не, няма грешка). Това беше и последният ѝ ден там. Не мога да доверя детето си на хора, които забелязват разликата в поведението, но не и затварящите се очи, залитането, блуждаещият поглед, или парещата кожа на дете с 40 градуса температура. Относно излизането навън - децата играят лего, седнали на килим на двора, само при температури над 20 градуса.  Ние така и не ги дочакахме.

Госпожите са много любезни. Децата излизат да играят вън, но само когато времето е топло предимно през летните месеци.